щу̀рам се, -аш се, несв., непрех. Ходя без цел насам-нататък; лутам се, шляя се. Някога по цял ден се щура из къщи самичък. П. Ю. Тодоров. Селото настръхна. Хората се щураха из улиците с наведени глави и се питаха: „Кого ще бесят?“ М. Марчевски.